Свободата да бъдеш тук: Как Х. пренареди раждането си и превърна илюзията за "Ада" в своя най-голям ресурс
В моята практика най-голямата ми радост е да бъда свидетел на дълбоката трансформация, когато човек свали невидимите си окови и открие истинската си свобода. Имах един такъв случай с Х. – млад, симпатичен мъж, който притежаваше силни способности в почти всяка област от живота и енергия, достатъчна да реализира всичко, което пожелае. И все пак, нещо го спираше. Оплака ми се, че няма обективна причина да не работи и да не развива бизнеса си, но сякаш бе парализиран. Буквално физически не можеше да седне и да върши работата си.
Като човек, който винаги търси да отвори пласт след пласт под повърхността, по време на сеанса усетих, че Х. имаше почти напълно прекъсната връзка с тялото си. Той живееше с усещането, че лети в космоса, имаше силна връзка "горе", но никаква заземеност тук, на Земята. Интересното беше, че той самият свързваше тялото и физическата реалност с нещо низко, дори с Ада – като място, изпълнено със страдание и демони, които през целия си живот се беше опитвал да отрича и потиска. Това отричане на собствената му плът и на планетата, която го е приела, създаваше огромно напрежение и блокаж. Той несъзнателно беше станал пленник на собствената си илюзия за духовност.
Заедно започнахме да слизаме надолу, към корена на този страх. В медитацията Х. директно се изстреля в утробата. В началото не разбирахме защо, но той сподели, че изпитва огромно чувство за вина и няма връзка с майка си. Там, в утробата, се беше активирал дълбок страх – усещането, че е допуснал нещо нередно, свързано с историята на майка му и изгубените животи преди него. Това отвращение и страх бяха блокирали достъпа му до тялото и земната енергия.
За мен е свещенодействие да държа пространството за някого в най-тъмния му момент и да му помогна да трансмутира тази болка в прозрение. След като отработихме травмата и той осъзна, че е избрал точно този опит, за да се научи да обича себе си, преминахме към пренареждане на матрицата на раждането му. Беше изключително преживяване – аз просто бях свидетел как той се роди наново, приет и прегърнат от душата си. Интегрирахме тази част от него, която беше останала замръзнала в утробата, и му помогнахме да свали главата си от небесата, за да стъпи здраво на земята.
След като се заземи, направи пълна връзка със Земята и прие тялото си като проводник на божествената енергия, той се почувства олекотен и окрилен. Откри, че когато е балансиран и центриран, той не е енергиен донор, който просто се източва, а мощен проводник на лечебна сила.
След два дни ми се обади – никога не се беше чувствал така. Имаше невероятната енергия да действа, да работи и да постига всичко, което пожелае. Беше намерил онова дълбоко вътрешно удовлетворение от това просто да бъде тук. Вече знаеше, че да си на Земята не е грях, а свещено право и необходимост, за да можеш да сътворяваш и да живееш в истинската си свобода.
